Това е историята на едно куче, която не знае команди като “седни”, но знае “виж”. В тази статия ще си поговорим какво е “виж” и защо може да преобрази живота на едно куче.
Ани
Представям ви Ани - една от първите ми ученички. Нейните човеци никога не са имали желание да я учат на команди от типа “седни”, “дай лапа”, “направи задно колело”... Но пък имаха страст и желание да научат за вътрешния ѝ свят и да я обучат на нещата, които ѝ трябваха, за да е едно щастливо куче.
В началото Ани трудно се отделяше от средата, ядеше неща навън, лаеше по дразнители, нямаше развито умение за близост навън и имаше тревожност от раздяла, изразяваща се в ядене на чехли и чорапи. Всички тези трудности взимаха от Връзката ѝ с нейните човеци и водеха до конфликти. Те искаха от нея едно, тя правеше друго. Имаше нужда от промяна. Промяната дойде с разбиране и обучителни игри.
Обучението
Обучението на Ани започна с разбиране на това какво се случва в мозъка ѝ, обучителни игри за отделяне и близост и промяна на възприятието на стимулите и дразнителите, но най-вече - фокус върху Връзката! При много кучета Връзката се оказва ключовият фактор при промяната. Оказа се, че Ани и човеците ѝ често изпадат в конфликтни ситуации и ние рязко ги намалихме, чрез сигнала “виж”!
Сигнал “Виж”
Сигналът “виж” се използва за прекратяване на поведение, БЕЗ да влизаме в конфликт с кучето. Той пренасочва кучето по позитивен начин към поведение, което е по-подходящо в ситуацията, най-често поведението идване при нас. Давам ви пример с Ани, която често си харесваше нещо в средата и тръгваше да го изследва, без да се запита дали не е по-добре да остане при хората си. Когато по-подходящият избор бе да остане близо (например покрай улицата), хората на Ани ѝ даваха сигнал “виж” и тя се връщаше, получавайки награда. Всички са доволни, няма конфликт, няма “ела тука бе!”, няма рязко дърпане на повод, няма караници. Ани е доволна и щастлива, човеците ѝ - също, и си продължават заедно по пътя сякаш нищо не е станало, защото наистина нищо кой знае какво не е станало.
Но “виж” е и игра. Любимата им игра, ако трябва да сме честни. Ани си има своя полянка, където играят “виж” и тя с удоволствие отговаря на сигнала! Защото идеята е кучето да го прави с желание, а не насила.
Сигналът “виж” спря взимането от Връзката им, защото избягва конфликтите, и всъщност започна да трупа във Връзката, защото е игра и нещо приятно, което правят заедно. Като резултат нежеланите поведения на Ани намаляха, тя стана по-уверена, човеците ѝ вече спокойно се справят с различни ситуации, а Връзката им процъфтява.
Ани сега
Ани се превърна в едно щастливо и оптимистично куче! А човеците ѝ ѝ се радват и обичат все повече и повече. Те искат да си бъде куче и да прави добри избори сама. Ани вече се задържа покрай хората си, успява да се отдели от стимули, обича да играе на “виж” и с пръчки, и всички, дори аз, я описваме като “прекрасна”. Истината е, че тя винаги е била прекрасна, просто е имала нужда да се научи на някои умения, за да се справя с ежедневния живот.