Индивидуална програма за кучета с тревожност при раздяла, шумови фобии и страхова реактивност
Върнете си спокойствието и насладата от живота заедно - и ти, и кучето ти.
За мен: Казвам се Боряна Димитрова.
Потопила съм се в кучешкия свят като собственик на кучета, доброволец и човек, винаги търсещ да научи повече за косматите прекрасници.
Аз съм сертифициран поведенчески специалист в академията AbsoluteDogs. Работя с научно доказани практики и открития за кучешката психология. Редовно посещавам конференции, събиращи сертифицирани професионалисти в кучшки специалности.
Кучето ми беше на 6 години, когато се запознах с този метод и започнах да го практикувам. Чак след 6 години живот с моето куче аз открих какво се крие зад преживяванията му. Той не беше "непослушен", нито "проблемен", още по-малко вярно беше "тази порода са си такива". Всичките проблемни поведения при него (а те бяха много) се казаха нищо повече от едно куче, което се оптива да ми каже, че не се справя с нещата от живота, не знае как. А аз не го разбирах.
Колкото повече навлизах в съвременното разбиране на кучетата, толкова повече се въодушевявах. Кучето ми се променяше - вече беше по-спокоен и уверен, нежеланите поведения станаха ненужни, справяше се по други начини. Това се случи и с второто ни осиновено куче. Но аз продължих, не можех да спра въодушевлението. Започнах да доброволствам в приюти и организации, да помагам на приемни домове. След това основах и Ние с Кучето.
Вече над 5 години работя поведенчески с кучета и човеците им, променяйки не само преживяванията на кучето, но и тези на човека до тях. От близо 2 години работя предимно със случаи, включващи тревожност. В момента създавам индивидуални програми, които адресират конкретно проблемите тревожност при раздяла, фобии и страх от шумове, реактивност предизвикана от страх.
Силно вярвам, че във всяко тревожно куче се крие един супергерой, готов да преживява света с любопитство.
Моите кучета
Това е Тервел.
Тервел беше много тревожно куче, на което всички бяхме сложили етикети като "непослушен" и "инат". Историите при него са многобройни и някои дори плашещи - ядене на текстил, довело до операция; намерен наяден термометър със стъгла до него; ядене на безброй "боклуци" навън; случаи, в които се налагаше презивикване на повръщане; натравяне с шоколад; редовни посещения във ветеринарната клиника... Като резултат се тревожехме да го оставяме сам вкъщи, ограничихме свободата му на разходка чрез късия повод за негова безопасност, конфронтирахме го, за да разрешим проблема, постоянно внимавахме какво къде ще оставим вкъщи, но и ние сме хора и се случваше да забравим нещо на масата...
Оказа се обаче че Тервел не е "такъв". Зад поведенията му той искаше да ни каже "Не се справям.", "Тревожа се.", "Не знам как.", "Не мога." След 6 години тревоги и ядове, моята менторка започна да ми разказва за кучешкия свят в дълбочината му. Аз открих една вселена в собственото си куче. Това беше обратната точка не само на живота на Тервел, но и на моя.
Днес Тервел поглежда и подминава кокали, оставени на улицата. Гледа ме, чакайки ме да изляза, за да може да си почине на спокойствие, докато ме няма. Забравям храна на масата и после я намирам недокосната (това все още ме изненадва). Пускам го без повод, защото знам, че ще взима добри решения и няма да влиза в опасни ситуации. Сега той спокоен и уверен се наслаждава на старините си, а аз се наслаждавам да гледам как го прави и да участвам в това.
Това е Меги.
Едно сладко на вид, но с душа на принцеса воин куче.
Меги дойде при нас по-късно в живота си - предполагаме, че беше на около 4 години, когато я осиновихме. Събирайки парчетата на състоянието, в която са я намерили, и поведенията, които показваше, ние бързо предположихме, че се е научила да се бори, за да се справи. Когато дойде вкъщи, тя замръзваше, ръмжеше и след това посягаше при докосване; лаеше напададелно кучета и деца; дори легнала да спи, подскачаше при всеки шум и движение; пишкаше по килима, но и се изпускаше се насън. Мислехме си, че просто трябва да я научим "как да се държи". Истината беше, че Меги имаше нужда да ѝ покажем, че е в безопасност и може да се успокои, като зачитаме сигналите ѝ при ръмжене, намаляме разходките, за да не я излагаме на кучета и деца, не ѝ се караме при напишкване, което всъщност беше изпускане, причинено от една нервна система, която започва да се успокоява.
Сега Меги е една спокойна и уверена принцеса воин, което означава, че не вижда нужда да се пази от нас или хората и животните, които уважават личното ѝ пространство (на много нахалните все още не им се разминава), вече не забелязва другите кучета или децата, а притеснят ли я - тя просто си тръгва. Спи толкова дълбоко, че понякога дори не се събужда, когато минаваме край нея с пълните торби от супермаркета.
Често се шегуваме, че е "над нещата" и донякъде може би е така. Тя има увереността да живее и решава, както тя поиска, без нещата, които ѝ се случват или я заобикалят да ѝ попречат на тази вътрешна увереност.
Моите кучета ме научиха не само какво се крие зад поведенията им, как да го разбирам, да се свържа с него и заедно да променим негативните преживявания в позитивни. Те ме научиха и какво е да живееш с тревожно куче, което не разбираш, какво е всеки ден да живееш в проблема и да не получаваш опора, а само безполезни или по-често болезнени коментари, какво е да се чувстваш сам... и как се променят нещата, когато някой те види и подкрепи.